Международният шахматен конгрес през 1904 г. в Кеймбридж Спрингс, Пенсилвания, бележи историческо събитие - първият голям международен турнир, организиран в Съединените щати. Това събитие се превръща в определящ момент за Златния век на шахмата, представлявайки мост между класическите европейски традиции и нарастващата известност на американската шахматна сцена.
Събиране на легендарни майстори
В турнира участват шестнадесет от най-силните играчи в света, което го превръща в едно от най-силните състезания в началото на XX век. В състава влизат:
Емануел Ласкер: Действащ световен шампион и доминираща сила в шахматната стратегия.
Михаил Чигорин: легендарният руски майстор и пионер на съветската шахматна школа.
Давид Яновски: Блестящ полско-френски тактик, известен със своята агресивна и креативна игра.
Франк Джеймс Маршал: Младият американски претендент, който шокира света, спечелвайки турнира без поражение и изпреварвайки световния шампион.
Сред другите известни участници са Хари Нелсън Пилсбъри, Карл Шлехтер и Ричард Тайхман.
Премахването на кралския кръст от оригиналния дизайн на Стаунтън е умишлен ход към приобщаване, зачитане на разнообразния произход на международните играчи чрез връщане на играта към нейните светски и абстрактни корени. Този дизайн утвърждава шахматната дъска като неутрална арена на логиката, свободна от специфични религиозни конотации.
